неделя, 11 юни 2017 г.

„ОТСЪСТВИЯ” – В ХРАМА НА ЛЮБОВТА




Обичате ли поезията? Поезията, чиято главна тема е Любовта?
Ако отговорът е положителен – намерете тази книга и я прочетете!

Дори да не обичате поезия – пак я потърсете и я прочетете, стига да ви вълнува темата за любовта като център на човешката душа и да жадувате за думи, изпълнени с пулс, живот и смисъл, а не просто разпилени/подредени произволно по белия лист, както се случва в някои поетични книги... Трябва да призная – самата аз не съм безрезервен почитател на поезията. Не я обичам безусловно, така да се каже. Но след „Отсъствия” /изд. "Фабрика за книги", 2017/ я обикнах много повече! Обикнах я, защото я разбрах (най-сетне) и я приех в сърцето си. Вече не чувствам предишната дистанция към словото, което се опитва да каже много, с възможно най-малко думи...






Николай Владимиров е истински служител в храма на Поезията. И в храма на Любовта. Той е мой връстник – нито млад, нито стар (поне засега) и в разцвета на силите си като човек и личност – отдаден на каузата да вдъхне живот на колкото може повече Поезия и да вдъхнови и други да пишат и четат (колкото може повече) Поезия. Благородна кауза, наистина... Особено в нашето време, а всъщност и във всяко друго! Това е истинско отрицание на животът, „осмислен” само с материални стремежи и придобивки. Това е живот със сърце и душа... Животът на Николай – прелял в тази книга. Имах честта да ми я подари лично, онзи ден, макар бегло да се познаваме, а аз я прочетох веднага – на един-два дъха и... сега ще ви разкажа за нея - за „Отсъствия”, в която се чувства истинското присъствие на автора в така нареченото книжно тяло и това присъствие е покана да влезеш в душата му и да разлистиш раните-страници-стихове-спомени, записани там, за да разкажат за Любовта, която не умира... Или поне не иска да умре.

Поезията в тази книга събужда жажда – за още думи, уж познати, но подредени неочаквано, с обрати, които преобръщат нещо и в душата. И отгръщах страниците, четях жадно... докато сърцето ми не се напои с тъга /всъщност тя си бе там, просто стиховете я събудиха.../ и тогава ръката ми се отпусна върху белите листа, върху празното пространство между стиховете и започнах да прелиствам и чета все по-бавно. Сякаш се опиваш с вино, заради „капките” концентриран смисъл, сгъстена тъга... от „голямото междучасие” на живота и любовта, в което рано или късно се озоваваме. И после никога не можем да го забравим...

Ето някои от стиховете, които ми направиха най-силно впечатление... и в които разпознах и своята любов:


свива ми се сърцето
за да не излезеш
никога оттам

~

този, който обича
до края
е винаги
сам

~

любовта ни е
като чаша вода
за мен е наполовина пълна
за теб е наполовина
празна
но жаждата ни е
вечна

~

ако идваш от рая
искам да бъда земята
която е мокра
защото е плакала
че си паднал ангел
но не може да погребе
вечността ти



Вече навярно виждате сами – това е книга за любовта, самотата, смъртта, животът между тях... и копнежът по вечността. Но само по тази, която е безсмъртието на Любовта.



всяка любов има край
само нашата
няма начало



P.S. Можете да се срещнете с автора на премиерата на поетичната книга, която ще се състои на 16 юни, от 19:30 в MAZEул. „Христо Белчев” 1, София


Накрая искам да посветя на Николай три кратки реда, които бяха вдъхновени от неговите стихове, събрани в „Отсъствия”:


Любовта
превръща
кървящото сърце
в златно


Няма коментари:

Публикуване на коментар