четвъртък, 26 февруари 2015 г.

За Иво Иванов и всичко останало...



Днес ще ви разкажа за своето вълнение от четенето на „Кривата на щастието / За спорта, Вселената и всичко останало...” на Иво Иванов, която ми бе подарена на 33-я ми рожден ден.




Иво Иванов разказва истории от света на спорта.

Не, по-правилно би било да се каже така: Иво Иванов пише за Душата на спорта. Спортистите, както всички знаем, работят най-вече с тялото си и развиват неговите способности. Но Иво ни разказва най-вече за душата, която обитава това тяло. И която също развива своите дарби, бидейки душа на спортист. Оказва се, че в света на спорта има много душа... Не по-малко, отколкото в света на изкуството, например. Или в който и да било друг свят... Което бе донякъде изненадващо откритие и прозрение за мен, както би било навярно за всеки, който не се вълнува особено от спорт. Но всеки би се развълнувал от разказите на Иво Иванов за него. И ще ви кажа защо.

Иво пише изключително увлекателно и майсторски. Стилът му е особено оригинален – и то по различен начин, във всяка една история, която разказва. Той пише така, че дори марсианец с болки в корема би забравил за тях и би се загледал с интерес и вълнение в най-обикновен гимназиален баскетболен мач в Канзас Сити (където впрочем живее Иво), както би се изразил самият той.

Иво разказва истински истории, освен това. Разказва за Живота. И като че ли в уравнението на щастието, което само по себе си е най-голямото неизвестно и променлива в Живота – може да има само една или най-много две константи. И те са: доброто начало, заложено в човека и неговата воля. Воля за развитие и себеизява – в  най-чист смисъл.

Чела съм много книги, от дете чета какво ли не, но никога, наистина никога не съм плакала толкова над хартия, с напечатани думи по нея. Може би, защото историите, които разказва Иво, са като късометражни филми, които сякаш можем да гледаме още по време на снимачния процес. Или като блус в задимен бар, „където като самотни старци идват да пият до забрава най-тъжните спомени”... А ние просто стоим притихнали и слушаме. Тоест – четем...

Историите на Иво, освен за блуса в човешкия живот, разказват най-вече за още едно нещо, което е от ключово значение в него – а именно: добротата. Онази, която е безмерна, но чрез която единствено си заслужава да „измерваме” един човек. И един живот. И ако тя е повече в света, тогава тъгата ще намалее. А това автоматично означава, че Иво в такъв случай би продължил да разказва основно за едно – за доброто начало в човека. За надеждата, колкото и да е наивна на пръв поглед, че то ще „победи”. Ще оцелее. И ще ни направи истински живи. За това Иво умее да разказва най-добре. 


По пътя, наречен Живот, никога не липсват препятствия, и дори най-добрите (спортисти и хора) понякога се спъват и падат. И именно затова човещината е най-важна. Не победата. Човещината. Така звучи посланието на Иво и тази негова прекрасна книга в моето съзнание. Искрено му благодаря, че я е написал. Именно такива книги могат да развълнуват и някой, който тепърва предстои да се роди. Защото са извън времето. Защото разказват искрено за Живота, а някои неща в него са постоянна величина. Само те могат да ни бъдат опора и да ни дадат ориентир винаги, когато се нуждаем от това.



Няма коментари:

Публикуване на коментар