вторник, 9 януари 2024 г.

Поезията на Явора Стоилова е като цъфтяща в сняг роза…


„Розите цъфтят и прецъфтяват,

но ние нивга няма да се разделим…“

Така пише Андерсен в своята прочута приказка за Кай и Герда „Снежната кралица“… Нима и Животът понякога не е като тази ледена кралица? Забива ледени кристалчета в нечии сърца, а после… После някой, който обича раненото от лед сърце, тръгва да го търси, за да го стопли и върне към Любовта… Единствената реалност, както я наричат понякога.

Поезията на Явора Стоилова е именно като излята от сърцето на Герда, тръгнала смело сред студовете, в името на Любовта. Онази, човешката, топлата, която мечтае да живее и да се радва на розите, да гради дълго и трайно приятелство, по-красиво дори от розите в дворовете на хората…

Самата Явора, кръстена на своя прочут родственик и велик поет Пейо Яворов, признава, че се е опитала да избяга от сянката му  и макар поезията да я съпътства през целия й живот, дълго време е била посветена на друго изкуство – оперното пеене. За да няма сравнения, които са тягостно нещо, за всеки от нас… Но когато нещо е в кръвта ти, в душата ти, когато е твоя съдба и е пределно истинско за теб – няма как, връщаш се при него. Така и Явора се връща към поезията…

Нейните стихове приютяват като в топъл дом образите на Ева, първата и архетип на вечната жена, също така – художникът (тъй като Явора е дъщеря на известния художник Васил Стоилов и майка на художничката Василия Стоилова, отишла си твърде млада от света), който изобразява чрез четките и творбите си онова, което най-много вълнува душата му в момента… Също така стиховете на Явора са дом и подслон за Любовта, вечното чувство, свързващо мъжът и жената, родителят и детето, вечният копнеж… В тази поезия проблясват Ангелско сияние, стремеж към духовното, към Красотата, към Света на идеите, към Вечността на Душата… В нея живее и един, чисто човешки, опит да бъдат обединени Мрака и Светлината, Животът и Смъртта, в името на пребъдващото в нас, отвъд пръстта на Земята и нейното притегляне, на което са подвластни само нашите тела…

Тържеството на душата е в осмислянето на земните болки, с цел ново стъпало, нов етап по спиралата на Живота. Това, което не ни убива, ни прави по-силни, според Ницше. А прочутият ливански поет Халил Джубран пише следните красиви и обнадеждаващи думи:

"Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя."

Изстрадани, неподправени, изящни в елегантна простота понякога, друг път – с интересни обрати, плод на интелектуалното начало и търсене в човека, стихотворенията на Явора са в края на краищата успешен опит за съхранение на душата, за осмисляне и „сваляне“ на трънения венец от страдания, короновал човешкия път дотук, за приземяване и полет едновременно! Те увековечават спомени за кръстопътища, за изгубени или намерени нови пътеки…

Те са триумф на човешкия Дух.


Кристина Митева - CandySays 


P.S. Повече за Явора и някои нейни стихотворения можете да прочетете тук:

museumofthegood.blogspot.com/2024/01/blog-post.html 

А също и в нейния профил във Фейсбук:

Профилът на Явора Стоилова


Фотография - личен архив на Явора

СВРЪХДОЗА ПОЕЗИЯ (нови и стари мои стихове)

 

КАК СТАВА СИЛЕН ЧОВЕК?
Когато бди
и гледа отвъд Доброто и Злото,
в Сърцето на Бога,
което умиротворява окото,
и отвъд този свят -
в другите светове, където няма умора
и няма "Не мога..."
Човек става силен духом,
когато позволи
на Магията на Живота да го изцели...
За да продължи Любовта да твори...
9.01.2024

*

В НЕБЕТО

В Небето
Бог рисува красиви силуети,
не, това не сме аз и ти,
а многобройни други души...

В небето
една утеха свети,
над плачещата земя -
"Ще свърши тази тъмна съдба".

Обещава Небето -
ще се стопят снеговете,
ще дойде отново пролетта,
но отгоре - създадена от звезди,
не от цветя...

4.01.2024

*

МИРЪТ Е СИН

Мирът е синева,
която кротко се спуска
дори над окървавени поля...
Мирът е океан,
чист и недосегаем
за страдащите...
Мирът е син,
а именно нечии синове
отиват на фронта,
и не се знае кой ще се върне
от червената огнена бездна
и кой никога няма да се върне...
"Никога"...
Най-страшната човешка дума, сякаш.
Но и тя всъщност може да носи покой.
Ако кажем:
"Никога няма да те пратя на война."

8.12.2023 г.

*

ЕДИНЕНИЕ
“При все че съм един, Аз ще стана много”
(древноиндийска мъдрост)


Родени сме и умираме сами.
Но в любовта едно цяло сме били…
Това нашепва мъдростта
на нечии сърца.

Някога – казват - Духът се бил разделил
на безброй малки частици,
за да се съедини в океан отново
чрез нас – отделните капки…

Разпаднал се, за да познае себе си,
да се обикне и пак в цялост да се съедини -
като счупена на хиляди парчета чаша,
която за нов живот може да се възроди.

Духът се разпаднал на безброй парчета,
за да избяга от своята самота,
но всъщност само отредил така
на своите частици още по-голяма самота…

Залутали се те отчаяни,
безполезни като парченце стъкло,
забравило за произхода си от едничка чаша,
блестяла нявга цяла в свойта красота…

И започнали да се порязват,
вместо да се слепват отново в чаша,
защото твърде рядко си пасват, с ръбове остри…
Сякаш не разединил, а счупил се Духът!

И единението във красота,
така трудно е сега…
В чаша, от която да се пие
Живата Вода – Любовта – онази, безусловната…

Едно и също са убиец и новородено дете
за позналото Духа сърце...
Едно и също са насилник и жертва,
дявол и ангел, птицата и човекът без криле...

Но с тази мъдрост трудно се живее
в света - с толкова граници и ръбове остри,
свят на натрошени стъкла,
по които се порязват босите крака на мъдростта.

Боси са те, заради отвореното сърце,
което се моли едновременно и за убиеца,
и за новороденото дете,
за невинното, както и за омърсеното сърце…

Духът се пръснал на безброй частици,
с окървавени от търсене ръбове,
все по-остри и сами…
Орисани да търсят своето единение и светлина.

Но често в плен на мрака,
орисани от своята нащърбена
като счупено стъкло,
остра съдба…

05.01.2003

*

АНГЕЛЪТ В МЕНЕ

Ангелът в мене
заспива последен,
неуморно бди -
пази всичко тленно
и нетленно от преобръщащи беди,
оставя в ума ми светли следи...

Ангелът в мене
последен заспива,
бесовете
той приспива,
държи ги в плен,
дори уморен...

Ангелът в мен
ми връща крилете,
когато бездни са напред,
и отвред...

Ангелът в мен
последен заспива уморен.
Бог бди над Съня му навярно,
безкрайно...
Над него, над теб и над мен,
във Вселената, пълна със тайни...

октомври 2022

*

АКО СЛЕЗЕ АНГЕЛ НА ЗЕМЯТА...

Ако дойде Ангел на Земята,
и остави горе хармонията, в Небесата,
ще изпита нечовешка болка в Душата,
такава, която за Вселената е непозната...
Биха побелели косите от злато...

Тук, където властват разделението и Смъртта,
слагаща край на земните дела,
и хората вървят през тлен и плът,
в опасен Път,
към онова, което е Отвъд...
И често кървят...

Тук би легнал Ангелът на земята,
в тревите, сред житата,
би вдигнал поглед, пълен със сълзи,
към Необята,
и би започнал да търси...
Забравени биха били пътищата,
хармонията, приятелите верни,
думите, които никога не са скверни,
Бог сякаш също би бил далече,
защото липсва нерядко човечност...

И Ангелът би започнал да кърви
в сърцето си,
с болка непонятна,
в страшна самота,
но би започнал да си спомня -
има тук Работа...
Затова слезе на тази Земя.

И Бог би се доближил -
"Ангел Мой, поспи... Почини.
И после тук работи.
Няма да оставя в тъма Душата ти..."

И ето - глътка въздух,
и тук има Божествена Земя,
не само Ад, но и Рай,
и само работата няма Край...
Работа, с която всяка Душа
може да благодари на Твореца
за Живота - Съдба,
за Музиката на сферите,
за въздуха, вятъра, водата...
И за бъдните времена,
които чакат Душата.

16 август 2023

***

ПЪТЯТ...

Пътят е път, когато
има човек, който да го извърви.

Пътят е път, когато
има някой, който да го преброди
и преболи...

Пътят е път, когато
под стъпките на пътника
се ражда и твори...

Пътят е път, когато пази в прахта си
извървените следи.

...Пътят е път, когато
е докрай извървян.
В посока – безкрая...

10.07.2010
*

ДА ПОЗЛАТИШ

Да позлатиш...
...сълзите си,
и пътя си,
живота си,
сърцето си
да позлатиш...
И не в прах,
а в светлина
да се превърнеш
един ден...
У дома да се завърнеш.
Позлатен.

/около 2016 г./





сряда, 22 ноември 2023 г.

Синът ми стана на 12 години! Споделям и нови свои стихове...

 


Моят син, Любчо /Любомир/ сам направи тази торта за почерпка за своя празник - 19 ноември! По рецепта, видяна в YouTube :) Желая му от все сърце - Здраве, Радост, Успехи за Душата и в Света, Добри приятели, Красиви моменти и Сбъднати Мечти!!!... Бог да го закриля, както и всички деца! 

***



***

ТАКА НИ СЪЗДАДЕ, НАЛИ?

Така ни създаде, Боже, нали? -
Не от пръст или кал, но от пастелни мечти,
и понякога надежда плаха,
че новият ден няма да позволи Животът да се превърне в прах...

В тъмнината на нощта вечно гори най-малката свещ,
дълбоко в сърцето, тя не е восъчна вещ,
а най-трудната за разгадаване тайна -
как Душата живее истински дори и в плътта крайна...

Любовта, където пристан си направи или по-точно избере,
там никнат само най-красиви и уханни плодове,
и там Душата иска да бъде - сега и вовеки,
и зная - Бог този неин копнеж никога не би отрекъл.

Ето, ражда се нова зора, и там - по новата пътека
ще тръгна бавно, бавно, но сигурно към вечността...
Но никога сама, а с някого - ръка за ръка,
защото само така има смисъл да пристигне някъде въобще
човешката Душа.

(23.10.2023) 

💞✨


сряда, 5 юли 2023 г.

Книгите за деца на Петя Петрова - изд. "ИЗРАСТВАНЕ"



www.izrastvane.eu

Книгите на Петя Петрова са изпълнени с искрена обич към децата, а и към ролята на родителите, и на прародителите дори в живота на растящото в домовете ни бъдещо поколение, което Утре ще „кове“ своя ден, своята съдба, а и съдбата на света.

Всички ние сме брънки от веригата на човечеството, но особено много – от тази на нашия собствен род. И Петя напомня – красиво и талантливо – за тази свързаност в общо цяло! Историите, които тя разказва са наистина увлекателно четиво, дори за възрастен човек, който е останал по детски любопитен към живота и към собственото си развитие. Героите са близки до всеки от нас, можем да разпознаем в тях частици от себе си, макар да са деца на прага на зрелостта – около дванадесетгодишни.




В разказите си Петя напомня за наистина важните неща в Живота. Като това да умеем да се извиним и да поправим грешката си; да не се страхуваме да опитваме нови неща и да грешим, докато се усъвършенстваме; да вярваме в себе си и в другите, и най-вече в Доброто, което ни свързва; да не забравяме да „броим“ и добрите неща в деня си, не само случките, които са ни донесли негативна емоция… Да помним и Доброто! Да го ценим и предаваме нататък… Защото това ни прави не само добри хора, но и ни кара да израстваме като души, като личности, като… частици от Цялото! И можем Заедно да го направим по-добро!

В обърканите и смутни времена, в които живеем и в които децата ни израстват – наистина има нужда от книги като тези на Петя Петрова, създател на издателство „Израстване“. Сърдечно и най-искрено ги препоръчвам!

 

Кристина Митева,

юли 2023 г., гр. София





петък, 30 юни 2023 г.

В ЗЛАТЕН ЧАС

В златен ден и златен час
ще зърна Лицето на Любовта аз,
и ще видя, че рамката му са твоите коси,
а на лицето греят всички добри очи,

видели в света не шанс за лична изгода,
а отблясък от Сиянието на Бога -
в полята, в утринна роса,
в разрошена от вятъра коса,
погалена от слънчев лъч,
далеч от жлъч,
от шум и глъч...

Ще надникна в съня на Новороденото,
и ще видя красотата на Нероденото,
преливаща дори тук и сега,
отразила се във Времето - от Вечността.
Не е нарцистична, тя е Лицето на Любовта...
И какво е Вечност,
ако не - Непреходна Красота?
❤
юни 2023






понеделник, 8 май 2023 г.

Нова книга на хоризонта! И ново видео - с кориците на книгите ми дотук...

 







Неотдавна преведох едно прекрасно интервю на български, отново за "Един от нас споделя", и там видях този цитат:
"Корените на знанието са горчиви, но плодовете му са сладки."
Мисля си... Същото, дори с по-голяма сила, важи за Добротата... В повечето случаи. Наистина! Поне така показва моят личен опит, и това, което зная за другите...
💙
И нека го напиша:
Корените на добротата са горчиви, но плодовете ѝ са сладки.
!
Горчивината е в страданието, което често пъти се случва да е почвата, от която израства Дървото на Добротата в човек, така да го наречем... А плодовете... за тях е ясно. Няма какви други да са, освен прекрасни. Винаги...
...
Едно от интервютата, които ще бъдат част от новата книга, е с Guerassim Dichliev, от Свиленград, прекрасен човек и творец...
Споделям откъс от негов отговор, защото наистина чувствам близки и сродни неговите думи... Често ми се случва това, впрочем, докато чета интервютата, които ми дават тези така различни (уж) хора...
💙
В същността си сме толкова подобни... И с така сходни стремежи... А и страхове... Борби... Едно и също - в различни форми и "дрехи" облечено.
Ето това, което исках да цитирам от интервюто на Герасим:
"Но знаете ли… Всеки един от тези прекрасни моменти е свързан и с нещо трудно… Нещо, с което е трябвало да свиквам, като същевременно съм бил в почти еуфорично състояние на духа… Така, например, когато заминах за Париж бях толкова щастлив, че осъществявам една мечта, но същевременно такава мъка ме налегна в автобуса, излизайки от България… Сякаш радост и тъга са нашата същност… Да… Казват, че страхът е в началото на всичко… Но веднага след него ни връхлитат тези две чувства… Радост и тъга…"
Човешко, толкова човешко...
/Цялото интервю е ето тук: http://www.oneofusshares.com/2019/02/blog-post_19.html /
❤
И накрая тук да споделя още нещо...
Чувствата ми се промениха във времето, откакто започнах този свой проект, който май наистина се оказа Делото на Живота ми...
В началото чувствах голямо вълнение, когато четях интервю, току-що получено, защото осъзнавах, че това е доверие към мен и към смисъла на Споделянето, към смисъла на самите въпроси, които написах и зададох... на всички... И това ме трогваше до сълзи понякога, четейки първите интервюта... Първите отговори на универсалните ми въпроси...
А сега... 10 години по-късно... различно е. По-скоро с една топла усмивка ги чета и събирам. Като бисери, като малки съкровища, като перли за огърлица... "Огърлицата" от човешки споделяния и опит... И ги пазя. И ги ценя. И преди, и сега...
Мога да направя това сравнение - в началото се вълнувах подобно на човек, който поставя основите на къща, има предчувствия, планове, мечти, енергия... Но и притеснение може би - поне малко - кое как ще стане, дали...
А сега се радвам като човек, който вижда къщата завършена... Успешно. И само красиви щрихи, детайли и нови богатства вече спокойно може да събира и подрежда из къщата... И все да е хубаво. И гледките през прозорците са красиви... Към широки хоризонти са... Чувствам чистотата на цялото начинание и красотата, която се роди впоследствие на чистото намерение.
Това е. Накратко казано. Благодаря, че прочетохте!
До нови срещи, при редовете...
❤
P.S. Нека завърша тази публикация с отговора на Герасим на моя въпрос: "Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?"
Той отговаря така красиво:
"Че съм безпрецедентен мечтател.
И дори да е казано, че не трябва да се мисли много – нито за това, което е било, нито за това, което ще дойде, а да се живее в сегашно време (и аз се стремя да спазвам това правило)… Човек не може без мечти. Те не са задължения, които непременно трябва да достигнем. Не! Те са звездите за мореплавателя, непрестанно си променят положението, яркостта, цвета… Но продължават да го водят. А е ясно, че той никога няма да ги стигне. Но пък ще ги следва, цял живот!"
❤
*
Сърцето ми е в ЕДИН ОТ НАС Споделя... почти както е в моето семейство и в другите ми книги, с лично творчество...
www.oneofusshares.com
❤
Частици от Мъдростта на Хората споделям... Чрез ЕДИН ОТ НАС Споделя родени на бял свят... ❤
Вече 10 години!... 💞
P.S. Това е втората книга с интервюта от проекта, 5 години след първата... С различна концепция и визия! И преди, и сега ценя публикуването на хартия! 💙🌞
Впрочем исках името ми да е с по-малки букви от заглавието на книгата, и по-долу, но... в интерес на истината - издателите настояха така да бъде! Благодаря им за уважението към мен и моята 10-годишна работа по проекта... 💛